Академията за Воини

Тук беше пусто като се изключеха костите и главите по коловете из помещението,имаше и място където бяха наредени дървени пънчета.Във една дупка имаше един върколак които седеше и точеше мечовете.Върколака се казваше Тобиро и бе доста сръчен във всичко.

Таго пристигна там и каза на главния върколак:
-Здравейте.Бихте ли ме научили на някаква способност?

Таго каза уверено:
-Добре.Аз сам Таго и изкам да стана велик воин.Това е моята мечта.
След това момчето започна да точи мечове.

-Съгласен ли си да те науча на бои със "Протектори с остриета"?-Попита Тобиро като изкочи от дупката.

След това Таго попита:
-Ако е готин тоя бои ме научете.
Момчето знаеше какво върши.

-Ами да-Отговори зачудено учителя "Як,ама че младежи"-Каза си Тобиро и метна протекторите на момчето.

След това Таго учудено каза:
-И сега какво трябва да направя учителю?

Сложи си ги на рацете и се опитаи да направиш няколко удара с тях по онова дърво.

Таго взе протекторите и ги сложи на ръката си и каза:
-Ойеееееееееееееееее!Е се тва вече е яко!
След това момчето започна да удря по едно дърво.Момчето нямаше да се откаже докато не свършише своята задача.

Момчето направи няколко удара.
- Давай. Опитай се да обраниш цялото дърво. Да стане на драскотини МНОГО. И НЕ спирай. Така ще усвоиш този боен стил по-бързо.

Таго каза веднага след учителя си.
-Добре слушам и изпълнявам!Значи трябва да удрям колкото се може по-силно?Ей сега ще успея!
Момчето знаеше,че ще успее и нямаше да се предаде докато не направеше това което трябва.След това започна да удря все по-силно и по-силно по-дървото и беше съсредоточен само над това дали ще успее.

Таго стисна протекторите много силно и започна да удря по-дървото .След това той каза:
-Ей сега вече ще успея знам го!
Момчето беше уверено в себе си и беше крайно съсредоточено в задачата си.Също така той знаеше,че ще се справи със задачата си.Той нямаше да се откаже докато не направеше това което триабва.И си помисли''ето чувствам силата в себе си,,си помисли то.

Момчето заби едното устрие във дървото,Но другото не можеше да се забие във дървото изведнъш Тобиро изрева-Не тва дърво неграмотнико такъв.Еи онова там-Като посочи едно по крехко дърво.-Това не моеш го напраиш нищо то зараства.-След което пукнатината във дървото изчезна безследно (Извикаи безследно изчезнали XD)

Ике влезе и видя Тобиро да учи някакво момче и извика :
- Искам и аз да тренирам с вас! Може нали...
Наведе глава и зачака отговор...

-Добре ,но първо си кажи името ,и кажи на какво искаш да се научиш .-отвърна Тобиро обръщайки се към него .

-Името ми е Ике Кагано на 14 години съм. Искам да ме научиш на най-добрата техника която знаеш!
И изгледа Тобиро странно...

-Изглежда обичаш да си играеш с мечове .Е ако е така нека да те попитам можеш ли да разрязваш, примерно дърво на много парчета ,но много бързо ?-каза на момчето като се чудеше от къде му е познато това име Кагано .

- Както го виждаш, че е толкова голям ти се струва , че няма да мога, но аз мога! Размахвам този меч като децка играчка.
И се усмихна чаровно

-Ами тогава направи това -Тобиро взе един меч отиде до едно дърво и размахна меча с доста бърза скорост и разряза дървото на парчета ,но на не много големи парчето-а сега е твой ред .-каза на момчето и се усмихна самудоволно .

Ике повдигна меча си и разряза едно дърво с много бърза скорост и каза:
- Е, какво ще кажеш, не съм толкова зле колкото си мислеше, че съм.
И се усмихна отново.

-Така ти явно не ме разбра опитай да размахваш меча много бързо във всичко посоки ,така че когато разрязваш дървото да стават по малки парчета а не като тези които тукощо ти направи .-каза учителя на ученика си .

Ике размаха меча едва едва и с 300 зора се опита да направи това което учителя му каза.
- Какво ще кажеш? Направих ли това което ми каза?-падна, заби си меча на земята и се раздъха.
- Тая работа не била толко лесна... - каза той и се облегна на кола до него.

-Опитаи още по бъзро ,защото темпото ти не е достатъчно бързо .-отвърна Тобиро.