Академията за Воини

- Е какво искаш от мене, да си откъсна ръката ли? - Ике стана взе си меча и опита по бързо, но не успя. После пак опита, почти успя. И така все се опитваше, и опитваше докато не изчерпа силите си и не се сгромоли на земята (отново )

-Много бързо учиш , но и бързо се умаряш,неможе в сражение да седнеш или да кажеш уморих се .Опитай отново .-каза учителят му ,погледнаго и зачака резултат.

-Не трягва да позволя умората да ме надвие.-Той стисна меча си и с последните си сили го размаха колкото да стигне наи голямата си скорост. Докато разсичаше дървото се сети за сестра си, която му е помагала в трудните моменти и реши да отиде да я види.

-Браво успя ,а сега направи 50 лицеви опори и ми разкажи малко за себе си .-кака учителят му и му се усмихна.

Добър вечер, госпожици. Внимавайте като си играете с вилиците и ножовете- може да се нараните, хвърли заядлив поглед към другите ученици. Учителю, казвам се Коске Томии. Започнах обучението си в класическата школа в родният ми град. Не мога да боравя с оръжия. Моiто оръжия са ръцете ми и светкавична бързина > Надявам се да почерпя от Вашият огромен опит, за да осъвършенствам своите умения, падна на колене и се поклони до земята.

Учителят погледна към влезналия и му се озъби:"Мери си думите, еи...".. След малко като го огледа добре му каза:"Добре, ще ти помогна... Сега искам да се трансвормираш и с нокти да идълбаеш ей това дърво като със скоростта си се въртиш около него и го драскаш от всички страни...Ще успееш ли?" .. след това погледна към Ике и го повали на земята като изкрещя:"Започвай с лицевите!" и се облегна на един близък кол..

Коске се поклони и отскочи ловко към близкото дърво. Виждаше се че на момчето му липсва сила, но неговата бързина беше завидна- с бързи движения то обикаляше дървото и правеше дървото на трески със своите железни нокти.

Учителят го гледаше внимателно... Мислеше си:"Това момче има потенциал.."... След като кората на дървото, която бе на нивото на върколака, бе издрана старият върколак се провикна:"Продължавай, но усили бъгането и прави повече замахвания...".. На лицето му се появи бегла усмивка на задоволство... След това той отправи зорък и укорителен поглед към другото момче, което още не беше почнало с лицевите опори...

Да, Учителю- Коске продължи да замахва към дървото... беше толкова издържлив.

След по-малко от 15 минути вирколачето падна от умора.. Явно не беше чак толкова издръжлив... Учителят му го погледна и каза:"Добре напредваш... СЕга си почини хубаво и след около 30 минути можеш да опиташ пак на друго дърво..." След тия думи той се обърна и тръгна към огнището където продължи да извършва обичайната си дейност...

Учителю, с цялото ми уважение- може ли да сменим упражнението, че меко казано ми писна да беля дървета, каза Коске след продължилата 5 часа тренировка. Пот се лееше от лицето му, а ръцете го боляха, сякаш бе прекопал половин Добуру-Джа(житницата на Япония).

Лицето на учителя се изкриви в гневна физиономия, но той се успокои и каза:"Добре, значи имаш бързината, но не и силата.. Тогава направи 250 лицеви опори и недей бърза защото ще ти се стъжни " Той имаше на ум да помъчи малко върколашето със няколко серии силови упражнения...

Заемам се, отговори Коске и започна да прави лицевите опори.

След 10 минути и 25 лицеви опори се задъха.. "Продължаваи" викна му учителят..

*ако пишеш по-дълги постове, ще става по-бързо*